Кххх.

И блог ли?! Абе хора, вие работа нямате ли си?

четвъртък, 7 юни 2012 г.

Опа.

Последен пост - някой си октомври.
Настоящ - някой си юни.

Sweet potatoes, колко много време е минало. Това са -брои месеци на ум- много седмици и дни, през които съм потънала в небитието явно. Абе не беше баш небитие, но карай.

Нореан се опитва, отново и както винаги, да се възроди. Честно казано, щеше да бъде по-лесно ако това ми беше професия, от която да ми идва заплатата. Както и на всички останали, нали. Нямаше да има нужда от търсене на други професии и учене в университети, които да гълтат време и... време. НО! Благодарение на две прекрасни млади, все по-млади от мен, дами, има шанс това същество отново да се надигне от калта и да вземе да проходи. Пак.
От време на време забравя как, обаче като го сриташ на едно специално място и си припомня доста добре. 


Нарамвайте клавиатурите, време е за роулплей!
Информация ще получите скоро в електронните си пощи. Благодарим за отделеното внимание. 

събота, 22 октомври 2011 г.

Я, пак сме тук.

Мога от все сърце да кажа - "Технически Университет, моля, поизгори за няколко седмици". Както и за училищата ви, нали, да сме свободни всички. Във всеки случай да, ще мрънкам за липсата на време.

Нима Министерството на образованието, по настоящем Министерство на образованието, младежта и науката, пфу, не забелязва, че си имаме и задължения извън училището? Нямаше да е зле да вземат да се замислят, че нореанци имат форум за изграждане и да понамалят, така, часовете. И домашните. И контролните. Абе, направо една ваканция от поне месец нямаше да е излишна. Да ни бяха влезли в положението...

Добре, стига толкова мрънкане сякаш. Време, дето се вика, винаги се намира, и каквото ще да става, до месец това чудо трябва да проработи. Поне по час на ден ще се отделя за дописване на каквото трябва, събираме ви тогава даскалите на една кръгла маса за да си напишат всички конспектите и бум! Получавате (или не, при някои нещо не ще да се получава) имейл на пощата си, че учебната година започва. Ураааа, хайде още учене, че не ни стига програмата на МОМН.
Във всеки случай поне този път ще имате много повече неща да развивате, тъй че и вие като отделяте по един час да пишете домашни, ние - по един за да ви ги проверяваме, всичко ще е тип-топ.

Да не говорим, че когато дойде ваканцията сме ви подготвили (добре де, още я подготвяме) игра, в която да докажете какво можете! О, да, супер сме, и най-супер от вас ще си печелят наградки - я пари, я готини предмети, я освобождаване от домашно по ловуване. Добре де, не може всичко да е лъскаво, нещо против липсата на домашни ли имате? 

И напомнянка, за заблудените, вяснали се да четат блога - можете да ни следите във Фейсбук или Туитър, линковете са на портала на Нореан. Тъй де, там е по-вероятно да получите съобщение от колкото по пощата, реално. Усмивка.

Over and out, само показвайки, че сме живи още,
Silver.

петък, 2 септември 2011 г.

My, oh my.

Какво ново да ви споделя, шушумиги мои ненагледни. Какво, какво, какво.
Е, добре. Нека да е вътрешна информация.

Сигурно вече сте забелязали, че талантите и способностите вече са ясни. Да, ама не точно. Даже да си имате камък или тотем, още не можете да го използвате. Защо ли? Защото ви трябват заклинания.
Ето сега нещо ново. Заклинания, билки, отвари, ритуали. Купуване на свитъци, билки, и какво ли още не (което се превежда като "Не сме измислили какво друго, ама ще има"). Ще има да се чудите сега от къде да си докопате норинги, щото няма да са евтини пък тия свитъци и билки. А без тях - нъц. Нищо. С пръстен или без, няма да има значение.

И между другото, може да хвърлите едно око на История на Нореан. Ще има, естествено, подробна версия на историята в часовете ви по история, ала там все още не сме започнали да ръчкаме и за момента нищо няма да знаете. Само, евентуално, че трябва да се чувствате щастливи, че сте в Нореан, защото преди триста до хиляда години не е имало от къде просот ей така да ви се подари пръстен или амулет.
Мда.

Айде, спирам, че имам да одобрявам герои. Не че се оплаквам, хваля се.
Плез.

Драконова кръв и триста червея,
Silver.

сряда, 24 август 2011 г.

Всичко се мени, всичко се променя.

Да бе, сякаш като напишеш две припокриващи се думи става хубаво заглавие. 

Кхъм. Имах предвид - ехо, нов пост в блога. Защо ли? Защото тъкмо си решил да напишеш нещо свързано с чумата, и хоп! Всички са пртив. Еми, хубаво, тогава ще заточим няколко стотин тийнеджъра в средновековен замък в съвремието, ама без интернет. Защо? Ами, защото сме зли.
Аха. 

Но както и да е! Защото ако нещо е така, както е, има ли значение как е, ако не може да стане иначе? Ох, жено, прекалено много пъти гледа Шекспирови филми напоследък. Мисълта ми просто беше, че това е вече оставено встрани, назад, на най-горния рафт и не е от особено значение. И вероятно всеки друг освен мен го знае, но тъй като аз, очевидно, не го знам, не пречи да си го уточня сама на себе си.

Какво ново може да се напише, че да си струва обновяването на блога, освен, разбира се, пълното опровергаване на последния пост. Нека да помисля.
Всъщност, май нищо. Малко по малко изведнъж затрупалата се с рисунки Аз обновявам темите, неигровите персонажи, слагам ви едно дразнещо и досадно "за редакция" в описанието на потребителските теми, и търся нови снимки, макар хич да не ме бива в тая история. Защо не ме бива ли? Не че ми е трудно да се ровя в Гугъл, просто съм първо, капризна, и второ, лесно се влюбвам в разни стари, древни и красиви предмети, поради което вече искам същото стълбище като онова във Входната зала за новата си къща. Така де, бъдещата си нова къща.
А това беше съвсем тънък намек да проверите за  какво стълбище става дума. 

Ако някой има идеи за теми, сега е моментът да ги подхвърля. И не става въпрос за "Стая за четене", "Стая с две пердета в нея" или "Стая с окови в подземията". Но ако измислите нещо оригинално, което на всичкото отгоре е и желателно да може да се открие в един средновековен замък, помещаващ вампири и върколаци, то може да драснете едно описание за одобрение.

И мога да си пиша на стената до утре, отдавна не съм я извършвала тая дейност и напоследък ми се ослажда особено много. Може би това също се дължи на драгия ни Шекспир, но кой може да вини поет?! Тях можем само да ги обичаме.

Прекратявам писанията за момента, часа и деня. Не сте длъжни да си редактирате героите все още, но след като получите имейл в пощата си, че всичко се рестартира, е желателно да го направите. Иначе няма да изгубите много, освен, знам ли, привилегията да пишете рп в рп форум.
Знам, знам, не е много удобно, но пък това са рисковете на рестартиранията. Започваш отначало, начисто, с нови сили, нови идеи, стара муза и ново стълбище.

Хамлет и Много шум за нищо,
Silver.

неделя, 14 август 2011 г.

Средновековие или съвремие...

Везните се накланят, при това доста лесно в полза на средновековието. Който следи фейсбук страницата, трябва да е отгатнал за какво става дума, който не - какво пък, ще му обясним.

Забелязали ли сте какво се вижда когато минете през темите в нореан? Дори не, представете си, че не са теми, а стаи. Точно така. Какво се вижда в стаите. Големи, модерни печки и лъскави шкафове в кухнята, удобни кресла и бели покривки в трапезарията. Балдахини и коприни по спалните, пълни гардероби по стаите, техника, каквато не просто нямам, а не съм и докосвала, по общите. И защо така?

Колко точно може да е интересно да се пише нещо подобно? "Тя взе телефона, двайсет минути чати с гаджето, после легна на тревата и затвори очи. Беше ползотворен ден". Някак ми звучи скучно, досадно и прекалено близко до реалността, от която се опитвам така неистово да избягам.

Аз лично, за да поправя това, смятах да унищожа лукса, да смачкам с крак интернета, да прекъсна кабелната и да изрежа жиците на електричеството като цяло. Но, вярно. Ще стане като дом за изтезания на тийнейджъри, каквито по-често са герите по рп форумите.
И в този блестящ момент на умопомрачение и задънена улица, ми пише глас... или буква... паднали свише! Демек, умното ни Търнър измисли как хем да не е дом за изтезания, хем да накълцам всички кабели с чиста съвест.

Средновековие. Красота.
Готини рокли, странни други дрехи, всяка прическа различна от кок е модерна и неистово пищяща. Плюс чума на десетина километра от замъка, плъхове в подземията, прах по лавиците и книги, написани на ръка. С мастило, нали го знаете, онова черно лепкаво нещо, което полепва по листа без да се използват клавиши.
Е, ако не го знаете, ще си го припомните.

Остава да сглобим и точно съществата, които ще живеят в тази прекрасна, лишена от екстри и поради това великолепна за писане, ера. Все пак, като ще имаме факли, да знаем поне кого огряват, а?

До тук с вътрешната информация, просто защото друга няма. Да не кажете после, че блогът умира.

Пеперуди и калинки,
dikka.

четвъртък, 11 август 2011 г.

След всеки край следва начало

Ами да. Нещо умира, вехне и изсъхва, и тогава се намира някой, на когото да му липсва. И бум, прас, храс - полива го и пак се ражда.

Започват се разни големи, грандиозни проекти по обновяване и промени, нечетящтите да стискат палци. С две думи - нищо не може да се разкрие докато не му дойде времето, но, с малко късмет и доста бачкане, това ще е скоро.

Ще си имаме нов автор на блога, тъй че може да започне някой и да го следи, ако случайно сега е попаднал на него и чете това съобщение. Освен това, ако четеш това съобщение, о случайни, то може да провериш и самия сайт, http://norean.vampire-legend.com , и да си го запишеш някъде, че да порвериш след известно време накъде вървят нещата.

Стискайте палци и желайте успех, че не е хубаво цветята да вехнат, били те и стари.

Курабийки и шоколад,
Silver.

понеделник, 7 март 2011 г.

Оу май гош?
Така ли се пишеше по гъзарско му или бъркам нещо..

Както и да е. Седя си тука, на не-моя огромен монитор.. или пред него? И си мисля де, ми беше мисълта, що не си правите задачки? Тъй и тъй идеята е да се пише рп, ако нямате идея или партньор, теглете билетче! На всичкото отгоре и пари даваме за изпълнение. 15 норинга за две постчета хич не са малко, при условие че хеб ще ги вземете, хем ще си намерите работа, хем някой най-сетне ще окастри храстите в двора.

И тъй като на чужда клавиатура да пишеш си е същинско мъчение, приключвам на секундата.